В началото на 2022г. пазарът на труда в България проявява характеристики и тенденции, сходни с тези отпреди началото на ковид кризата. Наблюдава се сравнително ниско равнище на регистрирана безработица. През януари, по данни от административната статистика на АЗ, равнището на безработица е 4,9%. Дневната динамика през февруари показват почти нулев прираст на регистрираните безработни, което е твърде нехарактерно за сезона поведение. През месеците (януари и февруари), в които традиционно числеността на регистрираните безработни е най-висока, се отчита брой в порядъка на 160 хиляди. Среднодневният брой на новорегистрираните безработни през януари 2022г. е 1 280 лица. За сравнение, през януари на предкризисната 2019г. той е бил 1 490 лица или с 14% по-висок. В същото време среднодневният брой на започналите работа безработни се е свил с 25% през януари 2022 спрямо януари на същата 2019г. Сезонно изгладените данни за динамиката на входящия и изходящ поток от второто тримесечие на 2020г. насам показват увеличен дял на преходите от безработица в неактивност. Тези факти говорят за отдалечаване на част от работната сила от трудовия пазар, което отдаваме на първо място на все още бушуващата ковид пандемия. Ниската регистрирана безработица е признак за бързо свиване на потенциала за растеж на икономиката. Все по-трудно ще става откриването на професионалисти за заявяваните свободни работни места. През януари 2022г. в бюрата по труда са обявени 11 788 свободни работни места, като делът на тези за специалисти е 11%. За сравнение през януари 2019г. тези места са били с 15% повече – 13 860 свободни работни места, при 8,7% търсене на специалисти.
2021г., беше трудна за пазара на труда предвид честите ограничения, многото заболели и промените в бизнес средата. Въпреки тези трудности, констатациите от наблюдението на процесите през данните на АЗ са, че пазарът функционира в режим на преобладаващо търсене на квалифициран труд. С всяка изминала година ще намалява вероятността работодателите да търсят неквалифициран труд. Дефицитът на умения, които пазарът изпитва сега, ще нараства. Предизвикателствата пред трудовия пазар през тази и следващите няколко години ще бъдат породени от бързо променящата се пазарна конюнктура. Възникналите наскоро енергийна и политическа кризи в Европа, създават заплаха от свиване на темпа на ръст на инвестициите и забавяне на икономическия растеж. Преструктурирането на пазара, през последните две години ще продължи и през тази, като в областта на услугите, доминиращ сектор в страната, делът на дистанционната форма на предоставяне ще нараства. С това ще нарастват и потребностите от нови умения, на първо място – дигитални. Зеленият преход и мерките, включени в Националния план за възстановяване и устойчивост, също ще предизвикат потребност от нови умения на пазара на труда.
Данните от наблюдението на работната сила на НСИ за четвъртото тримесечие на 2021г. потвърждават постепенното възстановяване на пазара на труда. Коефициентът на икономическа активност за населението на възраст 15 - 64 навършени години е 71,8 %, като, в сравнение с четвъртото тримесечие на 2019 г., намалява с 1,2 процентни пункта (п.п.),а спрямо аналогичното тримесечие на 2020 – с 0,9 п.п. Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 - 64 навършени години намалява с 0,3 п.п. в сравнение със същото тримесечие на 2020 г. и достига 68,5%. Коефициентът на безработица е 4,6% или с 0,7. п.п. по-нисък в сравнение с четвъртото тримесечие на 2020г. Обезкуражените лица на възраст 15 - 64 навършени години са 56,3 хил. или 4,6% от икономически неактивните лица в същата възрастова група.
През четвъртото тримесечие на 2021г. общият брой на заетите лица на възраст 15 и повече навършени години е 3080,5 хил.души. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2020 г. броят на заетите лица намалява с 1,5%. Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 52,6 %, като при мъжете този дял е 58,8 %, а при жените - 46,9 %.
Населението на Република България по данни на Националния статистически институт към 31.12.2020г. г. е 6 916 548 души, от които 3 566 833 (51,6%) са жени и 3 349 715 (48,4%) са мъже, или на 1000 мъже съответстват 1065 жени.
По данни от Наблюдението на работната сила на Националния статистически институт през четвъртото тримесечие на 2021г. икономически активните лица в страната са 3 227,2 хил. души, от които на възраст 15 - 64 навършени години – 3 134,9 хил. души. Коефициентът на икономическа активност на лицата на възраст 15 - 64 навършени години е 71,8 %.
През четвъртото тримесечие на 2021 г. заетите лица на възрст 15 и повече навършени години са. 3080,5 хил.души, от които на възраст 15 - 64 навършени години - 2 990,4 хил. души. Коефициентът на заетост на лицата на възраст 15 - 64 навършени години е 68,5%. Най-голям продължава да е броят и делът на заетите лица в сектора на “Услугите” – 61,3% (1889,8 хил. души), следват заетите в сектор “Индустрия” – 30,3% (932.9 хил. души) и в Аграрния сектор – 6,2% (190.3 хил. души).
В сравнение със същото тримесечие на 2020 г. броят на заетите лица нарастват в 7 от 19 икономически сектори, като най-голям относителен ръст се отчита в сектора на Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения (ИКТ) – с 8,7% или с 8,7 хил.заети повече. Ръст има и при операциите с недвижими имоти, финансовите и застрахователни услуги. Намаление на заетите се отчита в преработвателната промишленост – с 21,3 хил.души или спад с 3,7%, в търговията с 13,8 хил.души или спад с 2,6% и др.
Данните от Наблюдението на работната сила на Националния статистически институт през четвъртото тримесечие на 2021г. показват намаление на годишна база в броя на икономически активните лица на възраст 15-64 навършени години (с 65,5 хил. души), както и на заетите лица на възраст 15-64 навършени години (с 39,3 хил. души). Броят на безработните лица на възраст 15-64 навършени години намаляват спрямо същия период на 2020г. с 26,2 хил. души.
Средномесечният брой на регистрираните безработни лица в страната за периода януари – декември 2021 г. е 181486 души, с 59 927 души по-малко спрямо същия период на предходната година.
Средномесечното равнище на безработица на годишна база, изчислено като дял от икономически активното население към 2011г. /Национално преброяване на населението 2011/Ceensus 2011/ за 2021 г. е 5,5%. В сравнение със същия период на 2020 г., то е с 1,9 процентен пункт по-ниско.
Най-големите фирми в България през 2021 г. по ръст на приходите са: „Лукойл нефтохим” – Бургас, „Аурубис България” (Кумерио мед), Лукойл–България, Български енергиен холдинг АД, „Астра биоплант”, „Сакса”, „Кауфланд България”, „Булгаргаз”, АЕЦ КОЗЛОДУЙ, ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕНД КО, „Експрес Логистика и Дистрибуция”, „Нафтекс Петрол” АД, „ОМВ България”, „ЧЕЗ Електро България”, „Литекс”, “Либхер – хаусгерете Марица”, „Мобилтел” АД, „Виваком”, „Теленор” и др.
Най-желани работодатели за търсещите работа в България са : VMware Ltd, глобален лидер в сферата на облачните инфраструктури , SAP Labs България, Лидл България, Нестле България , Coca-Cola Bulgaria (IT Development Center), Lufthansa Technik Sofia Ltd, Hewlett Packard Enterprise, IBM Bulgaria , Paysafe - разработва дигитални продукти за разплащания и парични трансфери, Софарма АД, най-голямата българска фармацевтична компания, ИКЕА България , dm България, А1 България ЕАД и др.
В бюрата по труда през 2021г. са обявени общо 177 372 свободни работни места на първичния пазар на труда, които са с 9 369 места (5,0%) по-малко в сравнение с предходната година. Най-търсен, чрез бюрата по труда, е персонал зает в сферата на персоналните услуги (готвачи, сервитьори, бармани, фризьори, козметици, болногледачи аниматори и др.) – 19 133 места. Продължава повишеното търсене на оператори на стационарни машини и съоръжения – 14 864 места. Местата за работници в добивната и преработващата промишленост са 12 863, а тези за работници в селското, горското и рибното стопанство (градинари, растениевъди, животновъди, горски работници и др.) 3 960. Голямо е предлагането на работни места за продавачи – 11 182 места, за квалифицирани работници, по производството на храни, облекло, дървени изделия и сродни – 8 936 места, за работници по събиране на отпадъци и сродни на тях – 9 983 места. Остава висок и броят на местата за персонал, полагащ грижи за хората – 10 665 места. Близо 7 460 пък са местата за водачи на МПС и подвижни съоръжения. Заявени са 8 225 места за металурзи, машиностроители и сродни на тях и занаятчии, 7 015 са местата за персонал, осигуряващ защита и сигурност. При подбора на кадри, работодателите дават предимство на търсещите работа лица, които показват високо ниво на умения, силна мотивация и имат нагласа бързо да усвояват нови знания.
През периода януари – декември 2021 г. общо новорегистрираните безработнив бюрата по труда на Агенцията по заетостта са 278 729, които са със 135 845 лица по-малко спрямо същия период на 2020 г. С най-голям дял на освободените след трудова заетост продължават да са лицата от сектор ''Услуги'' – 46,2% (128 781лица), следват освободените от сектор ''Индустрия'' – 21,5% (60 008 лица), а делът на новорегистрираните в бюрата по труда, освободени от Аграрния сектор (селско, горско и рибно стопанство), продължава да е най-малък – 4,1 % (11 312лица). От неуточнен сектор са 28,2% ( 78 629 лица), това са новорегистрирани безработни лица, завършили през годината средното си или висше образование, неактивни лица или лица, които не посочват сектора, от който са освободени от работа или никога не са работили (неактивни).
По икономически дейности с най-голям дял са новорегистрираните като безработни в бюрата по труда, освободени от преработващата промишленост (16,3 %), от търговията (12,4 %), от държавното управление (10,9 %) и от хотелиерството и ресторантьорство (5,5 %). Следват освободените от селското, горско и рибно стопанство (4,1%), от строителството (4.0%), от транспорта, складирането и пощите (2,5%), от, административните и спомагателни дейности (2,2%) и др.
В професионалната структура на регистрираните безработни в бюрата по труда през 2021 г. най-многобройна се запазва групата на лицата без квалификация и специалност, която включва 98 039 лица средномесечно. Делът им в общия брой безработни е 54,0 %, с – 2,3 процентни пункта повече от предходната година. Голяма част от тази група са с основно и по-ниско образование (77.8%). Следват групите на безработните с работническа професия (23,6%) и специалистите (22,4%). Сред специалистите с доминиращ дял са безработните лица с обществено-икономически специалности и право (34,0%), следвани от тези с инженерно-технически специалности (29,3%), със специалности в областта на услугите, транспорта и охраната (11.0%) и др. В образователната структура на регистрираните безработни в бюрата по труда през 2021 г. близо половината (41,8%) са с основно и по-ниско образование, чиито дял нараства с 3,6 проценти пункта със свиването на общия брой регистрирани безработни, докато при безработните лица с висше образование се отчита снижение с 1,6 процентни пункта до 13,3% от всички регистрирани безработни. Относителният дял на групата със средно образование също снижава дела си от 46,9% през 2020г. на 44,9 %.
Източници на информация:Административната статистика на Агенцията по заетостта, Наблюдението на работната сила на Националния статистически институт,БНБ, Институт за пазарна икономика,https://money.bg/economics, в-к „Капитал”https://www.capital.bg/k100-2019/,https://www.nsi.bg/bg/node/18120/https://forbesbulgaria.com/2021/12/03/top-20-most-wanted-employers-in-b…
През 2021 година пазарът на труда в Северен Централен район се възстанови и функционираше сравнително стабилно в условия на продължаваща пандемия и действащите поради това ограничения. Данните от наблюденията на работната сила на Националния статистически институт (НСИ) показват негативни тенденции на годишна база. Икономически активното население на възраст от 15 до 64 години през четвъртото тримесечие на 2021 г. в района е 332,4 хил. души, като се отчита намаление от 13,5 хил. души на годишна база. Коефициентът на икономическа активност в Северен централен район (СЦР) е 70,5%, при 71,8% за страната. По коефициент на икономическа активност СЦР е на трето място след Югозападния район (76,4%) и Североизточния район (72,8%). Броят на заетите лица от 15 до 64 г. през четвъртото тримесечие на 2021 г. е 306,4 хил. души, с 18,3 хил. души (-5,6%) по-малък спрямо същия период на миналата година. Коефициентът на заетост е 65,0%, при 68,5% за страната. Броят на заетите намалява в три от съставните области– с 6,0 хил. в област Разград, с 10,8 хил. в област Велико Търново и с 3,4 хил.в област Русе , при нарастване в област Габрово с 0,4 хил. и в област Силистра с 1,5 хил. През четвъртото тримесечие на 2021 г. във възрастовата група от 15 до 64 г. най-много са заетите лица в област Велико Търново-96,4 хил., а най-малко – в област Силистра – 36,5 хил. Аналогично на областите, трудовите пазари в отделните общини са силно диференцирани предвид различната степен на икономическо развитие, особеностите на демографските процеси и образователното ниво на икономически активното население.
Населението в Северния централен район (по данни на Националния статистически институт към 31.12.2020 г.) обхваща 764 897 души, 11,1% от населението в страната. По признак пол разпределението е 51,5% жени и 48,5% мъже. В градовете живее 66,1% от населението. Най-многобройно е населението в област Велико Търново – 229 718 души, следвано от Русе – 212 729. Значително по-малко на брой е населението в останалите области-в Разград - 109 810 д.; в Силистра – 106 852 д. и в Габрово – 105 788 д. В сравнение с края на декември 2019 г. населението е намаляло с 1,1%
През 2021 година прилаганите мерки за запазване и насърчаване на заетостта и елиминиране на икономическите последствия от усложнената епидемична обстановка дадоха очаквания ефект. Входящите потоци безработни се свиха до обичайните си нива. Общо за годината броят на новорегистрираните безработни възлиза на 34 472, като намалява с 28,3% на годишна база.
По данни от административната статистика на Агенцията по заетостта, регистрираната безработица в бюрата по труда в Северен централен район през 2021 г. обхваща 22 278 средномесечен брой лица, като на годишна база намалява с 24,5%. Най-голям е броят в област Велико Търново-5699, следван от област Русе-5603, област Разград-4595, област Силистра-4260 и област Габрово-2121..Най-високата стойност на регистрираната безработица в Северен Централен район е отчетена през януари-28 156 безработни, което е във връзка със сезонния характер на пазара на труда. От м. февруари до м. септември вкл. броят на безработните продължи да се понижава, като достигнатата стойност в края на годината (19 944) е по-ниска с 24,8% в сравнение с края на декември 2020 г. (26 513). През 2021 г. броят на безработните лица достигна историческия си минимум през м. септември – 19 013 безработни.
Средно за 2021 г. равнището на регистрираната безработица, изчислено като дял на регистрираните безработни към икономически активното население на възраст от 15-64 г. според данните от Националното преброяване на населението през 2011г., в Северен централен район е 6,1%, при 5,5% за страната. Показателят запазва по-ниски стойности от средната за страната в област Габрово (3,9%), Велико Търново (5,3%) и Русе (5,4%). В останалите области е както следва: в Разград-8,8% и 9,4% в Силистра.
По данни от Наблюдението на работната сила на Националния статистически институт през четвъртото тримесечие на 2021 г. броят на безработните лица от 15 до 64 г. в Северен централен район е 26,0 хил., с 4,8 хил. повече на годишна база. Коефициентът на безработица е 7,8%, при 4,6% за страната. Северният централен район е с най-висок коефициент на безработица сред останалите райони.
Данните за неактивните лица сочат ръст на годишна база (НСИ). През четвъртото тримесечие на 2021 г. лицата на възраст от 15 до 64 г. извън работната сила в Северен централен район са 138,9 хил., при 132,7 хил. през аналогичното тримесечие на 2020 г. Този ръст се обяснява с това, че през голяма част от годината действаха ограничителни мерки за предпазване разпространението на COVID-19, които увеличиха групата на лицата, които изпадат от пазара на труда и не търсят активно работа.
Структуроопределящите и развиващите се предприятия в района са в хранително-вкусовата промишленост, добив и преработка на индустриални минерали; производство на метални изделия и инструменти, на машини и оборудване, металообработване в.т.ч. и производство на части и аксесоари за автомобили, производство на санитарна керамика и арматура, на гъвкави връзки, на изделия от дървесни частици, опаковки, химическа, фармацевтична, текстилна и дървопреработваща промишленост, търговия, услуги, строителство, ремонтни дейности и др. Селското стопанство, винопроизводството и преработването на земеделска и животинска продукция са с доказани традиции в района.
Най-големите работодатели в Северен централен район са, Екстрапак ООД, Престиж 96 АД, Пътни строежи –В. Търново АД, Ден и нощ ООД (гр.Велико Търново); Аполон АД, Захарни заводи АД (гр.Горна Оряховица); Аркус АД (гр. Лясковец); Свилоцел АД (гр. Свищов); АМК-Задвижваща и управляваща техника ЕООД, Дзалли ООД, Подемкран АД, Цератицит България АД, Резбонарезни инструменти Габрово ЕООД, Импулс АД, Габиинвест ЕООД(гр.Габрово); Хамбергер ЕООД, Идеал стандарт – Видима АД (гр. Севлиево); Витте аутомотив България ЕООД, Линамар Лайтс Металс Русе ЕООД, Оргахим АД, Делта текстил България ЕООД, Керос България ЕАД, Септона България АД, Дунарит АД, БТБ БългарияАД, Екон 91 ООД, Еконт експрес ООД, Строително оборудване ЕООД, Бадер България КД, Найден Киров АД, Топлофикация Русе АД, Астра биоплант ЕООД, Ирим ЕООД (гр. Русе); “Каолин”АД (гр.Сеново); Антибиотик-Разград АД, Биовет Разград АД, АДМ АД, Пилко ООД (гр.Разград), Хан Аспарух АД, Агротайм ЕООД (гр. Исперих), ЗММ Стомана АД, Фазерлес АД, Елика-елеватор ООД, Тукай България ЕООД (гр.Силистра); Тракция (с. Самуил) и други.
Най–търсените професии от работодателите в района през 2021 г. са за оператори на стационарни машини и съоръжения; неквалифицирани работници в добивната, преработващата промишленост, строителството и транспорта; полагащите грижи за хора, металурзи и машиностроители; водачи на моторни превозни средства и подвижни съоръжения, квалифицирани работници по производство на храни, облекло, дървени изделия; продавачи, работници по събиране на отпадъци, персонал, зает в сферата на персоналните услуги (готвачи, сервитьори, бармани, камериери и др); преподаватели; чистачи и помощници и др.
Обявените свободни работни места от работодателите в териториалните поделения на Агенцията по заетостта възлизат на 18 973 за Северния централен район през годината, като те са с 10,2% по-малко на годишна база. По данни на Агенцията по заетостта през 2021 г. най-много свободни места в Северен централен район са разкрити от преработващата промишленост (шивашка, производство на текстил и обувки, машиностроене, металообработване, производство на части за автомобилната индустрия, електроника, производство на мебели, химическа и хранителна промишленост, производство на напитки и др.) – 7724; следвани от държавното управление -1964; търговията – 1733, образованието – 1574, селското стопанство-1567, строителството-963; хотелиерството и ресторантьорството - 791; хуманното здравеопазване и социалната работа-788 и др.
Преобладаващата част от търсените от работодателите позиции чрез бюрата по труда в района продължават да са за нискоквалифицирана работна ръка (56,1%), което в определяща степен съответства и на образователно - квалификационния профил на регистрираната безработица. Голяма част от работодателите не изискват предишен опит и трудов стаж, а добра работоспособност и умения за самоконтрол и дисциплина.
Сред специалистите чрез публичните служби по заетостта в региона през 2021 г. преобладава търсенето на тези със специалности в сферата на образованието; услугите, транспорта и охраната; обществено-икономическите специалности и правото; здравеопазването; техниката и технологиите и др.
През идващите месеци се очаква запазване на тенденциите на пазара на труда и нарастване на търсенето на работна сила предвид стартирането на сезонните дейности.
Разпределението по икономически сектори на регистрираните безработни, освободени след трудова заетост през 2021 г. (по данни на статистиката на Агенцията по заетостта) се характеризира със запазващ се най-голям брой и дял на идващите от сектор “Услуги”–15 410 лица, като сред тях преобладават освободените от сферата на държавното управление-4373; търговията, ремонта на автомобили и мотоциклети-4260; хуманното здравеопазване и социалната работа–1405; хотелиерството и ресторантьорството -1400; транспорта, складирането и пощите – 863, образованието-641, административните и спомагателни дейности-610 и др.
От неуточнен отрасъл са регистрирани 8477 лица: завършили образованието си, неактивни или с неуточнена последна месторабота.
Следващи, по брой регистрирани, са освободените от сектор ”Индустрия” – 8288 лица, като 6569 или 79,3% от тях идват от предприятия на преработващата промишленост, 1338 от строителството, а останалите от добивната промишленост, от производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия, доставянето на води, канализационни услуги, управление на отпадъците и възстановяване.
Делът на регистрираните освободени от аграрния сектор се запазва най-маломерен и обхваща 2297 лица.
В професионалната структура на регистрираната безработица с най-голям обхват и през 2021 г. са безработните без квалификация и специалност – 52,2%, с 3,5 п.п. по-висок относителен дял спрямо предходната 2020 година.
Следват регистрираните с работнически професии – 26,9% и специалистите - 20,9%. Сред търсещите работа безработни специалисти с доминиращ дял са тези със специалности в сферата на общество, икономика и право; техника и технологии; услуги, транспорт и охрана и др. Част от тях притежават професии, които не са търсени на местните трудови пазари.
В образователната структура на регистрираната безработица през 2021 г. в бюрата по труда в Северен централен район 46,5% са със средно образование, от тях 74,5% са със средно специално и професионално образование. Следват тези с нисък образователен ценз – 41,4%. С най-малък дял са регистрираните с висше образование -12,1%, който намалява с 0,7 п.п. на годишна база.
Възрастовата структура на регистрираната безработица се характеризира с висок относителен дял на безработните в зряла възраст (над 50 годишните). През 2021 г. той е 45,3%, като се увеличава с 2,2 п.п. на годишна база. Делът на младите безработни до 29 г. е 10,4%, с 1,3 п.п. по-малко. При подгрупата на младежите до 24 г. вкл. той възлиза на 4,4%, при 4,9% през 2020 г.
Източници на информация: Националния статистически институт, и административната статистика на Агенцията по заетостта.
Икономическата конюнктура в Североизточен район на планиране през януари-декември 2021 г. се определя от сезонност в търсенето и предлагането на труд, което се обуславя от структурата на икономиката. С най-голям дял са отрасли, които са със сезонен характер-селско стопанство, туризъм, търговия, преработваща промишленост (хранително-вкусова, шивашка, стъкларска, порцеланово-фаянсова промишленост). Активният период за тях е летния и съответно тогава се отчита висока степен на заетост. През есенно-зимния сезон се наблюдава по-ниска активност на бизнеса и търсенето на работна сила намалява.
Териториален обхват – Североизточен район включва областите Варна, Добрич, Търговище и Шумен. Районът граничи с Румъния. Площта му е 14 487 кв. км, съставляваща 13% от територията на страната.
Населението в Североизточен район (по данни на Националния статистически институт към 31.12.2020г.) обхваща 922230 души, живеещи в 35 общини и в общо 721 населени места – 30 града и 691 села. По признак пол разпределението е 48.6% мъже и 51.4% жени.
Наблюдаваните през последните години процеси на повишаване на икономическата активност и ръст в брутния вътрешен продукт в четирите области от Североизточен район, доведоха до скок на заетостта и значително намаление на безработицата. По данни на НСИ за четвъртото тримесечие на 2020 г. коефициентът на заетост за населението на възраст 15 - 64 навършени години в Североизточен район е 67,7% при 68,8% за страната. Спрямо същото тримесечие на предходната година се отчита спад от 1,6 процентни пункта в заетостта на населението в Североизточен район. В тази връзка се отчита намаление и на национално ниво с 1,2 процентни пункта.
Към 31.12.2021 г. регистрираните безработни лица в бюрата по труда от Североизточен район са 20297 на годишна база броят на безработните намалява.
Средномесечно за периода януари –декември 2021 г. регистрираната безработица в бюрата по труда в Североизточен район обхваща 23702 лица. Най-голям е броят на безработните в областите Варна –8689 и Шумен – 7028 следвани от Търговище и Добрич , съответно 4063 и 3922 лица. Равнището на регистрирана безработица в Североизточен район средно за 2021 г., изчислено като дял на регистрираните в бюрата по труда безработни лица към икономически активните лица (15-64 г.), установени при Преброяване на населението през 2011 г. е 5,5%. Най-ниско е равнището на безработица в област Варна - 3,9%, следвана от област Добрич, където се установява на 4,9%. В останалите е както следва: за област Търговище – 8,3% и най-високо в област Шумен е – 9,2%.
Най–търсени професии от работодателите в района през 2021 г. са в сферата на персоналните услуги: готвачи, бармани, сервитьори, кухненски работници, камериерки, пиколо. Голям брой потребности са заявили работодателите за продавач-консултанти, касиери, преподаватели. Нуждите от квалифицирани работници са основно ориентирани към производство на храни и облекло (шивачи, тапицери, кроячи, пекари, транжори), както и в металургията и машиностроенето (заварчици, шлосери, механици, стругари, автомонтьори). Търсят се машинни оператори, монтажници, шофьори, водачи на специализирана селскостопанска техника. При заявените работни места за неквалифициран персонал преобладават: миячи и хигиенисти, охранители, портиери сезонни работници в горското стопанство и земеделието, общи работници и др.
По данни на Агенцията по заетостта през периода януари - декември 2021 г. най-много свободни места в Североизточен район са заявени от сферата на хотелиерството и ресторантьорството – 5932 и преработващата промишленост -5718. Обявените работни места от търговията и ремонта на автомобили и мотоциклети са 2895 (предимно за продавач-консултанти, касиери, промотьори, складови работници, търговски представители, електромонтьори, техници, работници в автосервизи и др.). В сферата на държавното управление са заявени 2067 работни места. В селското, горското и рибното стопанство са заявени 1853 работни места като най-многобройни са тези за селскостопански работници, трактористи, полевъди, животновъди, залесители, озеленители, работници в горско стопанство и земеделието, др. В сферата на образованието са заявени 1831 работни места (учители, възпитатели, педагози). В „Административни и спомагателни дейности” са обявени 1618 работни места (офис мениджъри, технически секретари, сътрудници, счетоводители). В отрасъл „Строителство” са заявени 859 работни места - за кофражисти, бояджии, зидаро-мазачи, водопроводчици, дърводелци, арматуристи, работници за полагане на облицовки и настилки.
Преобладаващо най-търсените от работодателите позиции чрез бюрата по труда в района са за нискоквалифициран персонал –75,5% (19136 места). Това са предимно общи работници, чистачи, портиери, пазачи, кухненски работници и др.
За специалисти са обявени 2293 работни места, като преобладава търсенето на тези с висока квалификация (икономисти, лекари, строителни и машинни инженери, педагози, специалисти по информационни технологии). Обявените свободни работни места с изисквания за работническа професия са 3902. Изразено е търсенето на квалифицирани готвачи, сервитьори, бармани, администратори, спасители, аниматори.
На трудовият пазар в Североизточен район продължава да има недостиг на висококвалифицирани кадри - инженерни специалисти в областта на информационните и телекомуникационни технологии, машинни инженери, строителни инженери и техници, кадри за системата на образованието (филолози по чужди езици), медицински специалисти (лекари, медицински сестри, логопеди). Все повече се задълбочава недостига на квалифицирани кадри в сферата на туризма, хотелиерството и ресторантьорството, които са основни за голяма част от местните трудови пазари в Североизточен район.
Разпределението по икономически сектори на регистрираните безработни, освободени след трудова заетост (по данни на статистиката на Агенцията по заетостта) има следния вид: най-голям е делът на регистрираните от дейности на сектор “Услуги” – 18635 души, като 4277 са от сферата на търговията, 4242 са от държавното управление, 3404 са от сферата на хотелиерството и ресторантьорството, 1262 лица са от хуманно здравеопазване и социална работа, 1058 лица са от транспорт, складиране и пощи, 988 са от административни и спомагателни дейности, 708 лица са от сферата на образованието и 531 са от операции с недвижими имоти.
Следващи по брой са лицата, освободени от сектор ”Индустрия” – 7033 лица, като 4836 от тях идват от преработващата промишленост и 1713 от строителството.
Делът на регистрираните, освободени от сектор „Селско, горско и рибно стопанство” продължава да е най-малък - 1848 лица.
Новорегистрираните безработни лица, за които при регистрацията им в бюрата по труда не е постъпила информация за предишен работодател, през 2021 г. в Североизточен район наброяват 8897..
В професионалната структура на регистрираната безработица най-многобройна през периода –януари - декември се запазва групата на безработните без квалификация и специалност – 13418, следвана от тези с работническа професия 5607 и специалистите 4678. Сред специалистите най-много са безработните с образование в областта на обществото, икономиката и правото -1402, както и тези с инженерно-технически специалности - 1146.
В образователната структура на регистрираната безработица през 2021 г. в бюрата по труда в Североизточен район 46,2% от безработните са с основно и по-ниско образование. Регистрираните безработни с висше образование формират 14,6%. Със средно образование са 40,5 на сто, от които 72,1 на сто са със средно професионално образование. Тази неблагоприятна тенденция е последица от задълбочаващото се неравновесие между търсенето и предлагането на работна сила и недостига на квалифицирани кадри за ключови браншове.
Източници на информация: Административната статистика на АЗ, Профили на районите за планиране (от Интернет страницата на МРРБ); НСИ.
Северозападният район за планиране остава районът с най-ниска икономическа активност и нива на заетост и следователно - най-висока безработица и през 2021 г. В обстановка на обявена извънредна епидемична обстановка в страната общо в областите на Северозападния район – Видин, Монтана, Враца, Ловеч и Плевен, по предварителни данни на НСИ, броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение показва тенденция на увеличение към декември 2021 г., спрямо януари 2021 г., като през различните месеци се наблюдават тенденции на спад и ръст, във връзка със сезонната заетост, развитие на пандемията и прилагането на противоепидемични мерки в страната. В същото време, средномесечното равнище на безработицата в Северозападен район бележи спад в сравнение с 2020 г. ( 11.9%) с 2.4 процентни пункта и достига до 9.5 % през 2021 г., като остава най-високо в страната - с 4.0 процентни пункта повече от средното за страната (5.5%). /по данни от административната статистика на АЗ/.
Регионът е най-малко атрактивното място за чуждестранните инвеститори, а общините, особено в области Видин, Монтана и Враца не успяват да компенсират липсата на частни инвестиции с високо усвояване на европейски средства. Ниското ниво на данъците и таксите и сравнително добрите административни услуги също не успяват да компенсират влиянието на негативни фактори, като слабото инфраструктурно развитие, влошената демографска и образователна характеристика на работната сила.
Най-засегнати от неблагоприятната характеристика на работната сила в икономиката на Северозападен район са структуроопределящите браншове: текстилна промишленост, шивашка промишленост, машиностроене и металообработване, строителство, транспорт, керамично производство, дървопреработване, фирми от търговията и услугите, здравеопазването и др.
Териториален обхват – Северозападен район включва административните области Видин, Враца Монтана, Плевен и Ловеч. Заема територия с площ 19 070 кв. км, което е 17.0 % от територията на страната.
Населението в Северозападен район (по данни на Националния статистически институт към 01.02.2011 г.) обхваща 847 138 души, живеещи в 51 общини – 45 градове и 623 села. През 2021 г. средномесечният брой на регистрираните безработни в бюрата по труда в сравнение с 2020 г. намалява с 7990 лица или с 20.02 %.
Регистрираната безработица в бюрата по труда в Северозападен район възлиза на 31913 души средномесечно през 2021 г. Най-голям е броят на безработните в област Плевен – 8 399, следвана от Враца – 7 749, Монтана – 6 494, Видин – 4 662 и Ловеч – 4 610 души. Средномесечното равнище на регистрирана безработица в Северозападен район по данни на Агенцията по заетостта през годината е 9.5 %, при 5.5 % за страната. По области то е както следва: 7.8 % за Плевенска, 8.3 % за Ловешка, 10.3 % за Врачанска, 10.8 % за Монтана и най-високо във Видинска област – 12.3 %.
От въвеждане на извънредното положение до края на годината общо 3548 лица са обявили при регистрацията си, че са освободени от работа вследствие на пандемията от COVID-19 .
По-важни и развиващи се икономически дейности в района са в сферата на хранително-вкусовата, производство на акумулатори, машиностроене, дърводобивната и дървообработващата промишленост, шивашкото производство, фармацевтична и химическа промишленост, услугите.
Селското стопанство и преработването на произведената продукция е с традиции в района.
Най–търсени професии от работодателите в района през периода са: лекари, медицински сестри, инженери, шивачи, продавач-консултанти, бармани, сервитьори, счетоводители, санитари, работници в хлебопроизводството, готвачи, сладкари, работник дърводобив, селскостопански работници, електромонтьори, заварчици, общи работници и др.
По данни на Агенцията по заетостта през периода най-много свободни места в Северозападен район са разкрити в преработващата промишленост (производство на текстил и облекла, производство на храни и напитки, мебeлно производство, леене на метали, производство на машини и съоръжения, вкл. за автомобилната промишленост, преработка на мести изделия и растителни масла и др.) – 7 265 места или 38.9%; в държавното управление – 3 480 места или 18.7 %, в образованието – 1 652 места или 8.9%, в търговията и ремонтът на автомобили и битова техника – 1 357 места или 7.3 % (предимно за продавач-консултанти, складови работници, рекламни агенти, търговски представители, електромонтьори, техници, работници в автосервизи и др.); в селското, горското и рибното стопанство – 1 030 места или 5.5%, в хотелиерството и ресторантьорството – 854 места или 4.6%, в строителството – 847 места или 4.5 %, в административни и спомагателни дейности – 640 места, или 3.4 %, в здравеопазването – 482 места или 2.6 %, в транспорт и съобщения – 231 места или 1.2% и др.
В аграрния сектор са разкрити 1 030 (5.5 %) работни места, като най-многобройни са местата за селскостопански работници, трактористи, комбайнери, полевъди, озеленители и др.
В строителството броят на обявените свободни работни места в сравнение с 2020 г. намалява с 6.8% и през разглеждания период обявените места в строителството в СЗ регион са 847 или 4.5%, като сред най-търсените професии са тези на кофражисти, заварчици, бояджии, арматуристи, зидаро-мазачи, дърводелци, фаянсаджии, водопроводчици и др. Техният дял през 2021г. в сравнение с 2020г. намалява с 0.4 процентен пункт и достига 4.5 % от всички заявени свободни работни места на първичния пазар на труда.
Преобладаващата част от най-търсените от работодателите позиции чрез бюрата по труда в района, са за нискоквалифицирана работна ръка – 12 809 работни места или 68.7% от всички обявени места, каквито са и характеристиките на преобладаващата част от регистрираните безработни. В сравнение с 2020 г. техният брой се увеличава със 655 места, относителният им дял също се увеличава с 3.8 п.п.
Сред специалистите преобладава търсенето на тези с инженерно–технически специалности, със специалности в сферата на транспорта и услугите, икономисти, лекари и педагози.
Наред с увеличението на регистрираната безработица на трудовия пазар, в Северозападен район продължава да има недостиг на висококвалифицирани кадри - инженерни специалисти в областта на информационните и телекомуникационни технологии, мениджъри с владеене на езици, кадри за системата на образованието, учители по информатика и информационни технологии, лекари и медицински сестри, така също и за специалисти и работници в някои от водещите браншове в района.
Разпределението по икономически сектори на регистрираните безработни, освободени след трудова заетост (по данни на Агенцията по заетостта) има следния вид: най-голям е делът от дейностите на сектор “Услуги” – 49.7% (19 739 души), като 39.5% от тях (7796) са от сферата на държавното управление и отбраната, 24.7% (4869) от търговията и ремонта на автомобили и битова техника и 8.4% (1652) от хотели и ресторанти.
Следващи по брой са лицата, освободени от сектор ”Индустрия” –21.4% (8495 души), като 75.2 % (6390) от тях идват от преработващата промишленост и 19.6% (1666) от строителството.
Делът на регистрираните, освободени от аграрния сектор продължава да е най-малък - 5.0% (1967 души), като всички са от селското стопанство, в сравнение с 2020 г. той се увеличава с 0.8 п.п., но намалява в абсолютен брой със 168 лица.
В професионалната структура на регистрираната безработица в бюрата по труда в Северозападен район най-многобройна през 2021 г. се запазва групата на безработните без квалификация и специалност – 56.8% (18135), следвана от тези с работническа професия – 27.2% (8682) и специалистите 16.0%(5096). Сред специалистите с доминиращ дял от около 35.9% са безработните с инженерно-технически специалности, следвани от икономистите (31.1%), специалистите от областта на услугите, транспорта и охраната (10.4%), селскостопанските специалисти (8.7%).
В образователната структура на регистрираната безработица през периода в бюрата по труда в Северозападен район 46.4% от безработните или 14813 лица са със средно образование, като в тази група се наблюдава спад в процентния дял с 0.9 процентни пункта. Делът при регистрираните с висше образование е 7.1% или 2257 лица и намалява с 0.6 процентни пункта. Наблюдава се ръст в дела на регистрираните с основно и по-ниско образование (с 1.4 процентни пункта), които са 46.5 на сто от общо регистрираните или 14842 лица.
Източници на информация: Административната статистика на АЗ(НБД), Профили на районите за планиране (от Интернет страницата на МРРБ); НСИ.
Югоизточният район е на трето място в страната по заетост на лицата на 15 и повече години през четвъртото тримесечие на 2021 г. Спрямо същия период на 2020 г. се наблюдава спад в области, Сливен и Стара Загора и ръст в Ямбол, Бургас на заетите лица.
Коефициент на заетост през четвърто тримесечие на 2021 г. се увеличава с 1.0 пр.пункта спрямо същия период на 2020 г. и достига 51.6% при 52.6% за страната. Както и през предходни периоди коефициентът на заетост е по-висок при мъжете ( 59.5%) от този на жените (44.4%), но в сравнение със същото тримесечие на 2020 г. при мъжете и жените се наблюдава ръст от 0.5 и 1.5 процентни пункта.
Данните за развитието на пазара на труда в съставните области (Бургас, Сливен, Ямбол и Стара Загора) коефициентът на заетост бележи ръст в първите три с 1.6, 0.4 и 4.3 и спад за последната област с 0.7 процентни пункта.
Териториален обхват – Югоизточен район включва административните области Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол. Заема територия с площ 19794 кв. км, което е 17.8% от територията на страната.
Населението в Югоизточния район (по данни на Националния статистически институт към 31.12.2020 г.) обхваща 1 020 187 души (14.7% от цялото население на страната), живеещи в 33 общини. Разпределението по пол е в полза на жените – 51.6%, докато мъжете са по-малко – 48.4%. От четирите области, включени в района, Бургаска е с най-голям дял население от региона – 40.2% или 409 750 д. Следва област Стара Загора с 30.5% или 311 400 д., област Сливен с 17.9% или 182 551 д. и област Ямбол с 11.4.% или 116 486 д. И в четирите области доминират жените, като делът им е 51.8% в област Бургас, 51.7%, в Стара Загора, 51.5% в Сливен и 51.1% в Ямбол. Разпределението на населението според местоживеенето е в полза на градското население, което съставлява 71.3% от това в района. В област Бургас то е 76.0%, в Стара Загора – 69.6%, в Ямбол - 68.8% и в Сливен – 65.2%. Спрямо края на 2019 г. населението в Югоизточен район е намаляло с 3928 лица., като в област Бургас то е с 485 лица повече и по-малко в област Стара Загора – с 1996 , в Сливенска област – с 1568 и в Ямболска – с 849 д.
Регистрираната безработица в бюрата по труда в Югоизточен район обхваща 24810 души средно за 2021 година. Най-голям е броят на безработните в област Бургас – 8830, следвана от Сливен, Стара Загора и Ямбол, съответно с 6571, 6560 и 2849 души. Средно през 2021 година, равнището на регистрираната безработица в Югоизточен район е 5.3%, при 5.5% за страната. По-ниско от средното за страната (и региона) е то в областите Бургас ( 4.7%), Стара Загора ( 4.4%) и Ямбол (5.1%),, а в Сливен то е по-високо – 8.4%.
Най–търсени професии от работодателите в района и през 2021 г. са тези в туристическия сектор: камериери, сервитьори, бармани, готвачи, администратори в хотели, продавач-консултанти, както и работници в различни сфери на промишлеността и услугите, общи работници, машинни оператори, учители, сезонни работници в селското стопанство и консервната промишленост, шофьори на различни превозни средства, охранители, чистач/хигиенист.
По данни на Агенцията по заетостта през 2021 г. в Югоизточен район в реалния сектор са обявени общо 27339 работни места. Най-много свободни места са разкрити в отраслите „Преработваща промишленост” (консервна промишленост, хранителни, тютюневи изделия и напитки, шивашка, производство на текстил и др.) – 6187, „Хотелиерство и ресторантьорство” (предимно за камериерки, готвачи, сервитьори, бармани, администратори на хотели, хигиенисти), – 6455, „Търговия” (продавач-консултанти, търговски представители, общи работници и др.) – 2372, „Административни и спомагателни дейности” – 1235 „Транспорт, складиране и пощи” – 1275, „Образование” – 2547, „Строителство – 1038, „Държавно управление” – 2556 и „Хуманно здравеопазване и социална работа” – 933 работни места.
В Аграрния сектор са разкрити 664 работни места, като най-многобройни са местата за сезонни работници в горското стопанство, водачи на селскостопански машини, селскостопански работници и др.
Голямата част от позициите, обявени от работодателите за реалния сектор чрез бюрата по труда в района са за нискоквалифицирана или неквалифицирана работна ръка – 70.9%. От тези работни места за 60.0% има изискване за средно образование, а за 40.0% основно или по-ниско.
Сред работните места за „специалисти” преобладава предлагането за такива в сферата на образованието, услугите, транспорта, охраната и здравеопазването, а най-малко са предложенията за сферата на селското стопанство.
На трудовия пазар в Югоизточен район продължава да има недостиг на висококвалифицирани кадри - инженерни специалисти в областта на информационните и телекомуникационни технологии, строителството, мениджъри с владеене на езици, кадри за системата на образованието и здравеопазването, така също и за шофьори, кранисти, багеристи, заварчици, шивачи, специалисти и работници в някои от водещите браншове в района, като хотелиерство и ресторантьорство и съпътстващите ги дейности.
Разпределението по икономически сектори на новорегистрираните през 2021 г. 42656 безработни (по данни на статистиката на Агенцията по заетостта) има следния вид: най-голям е делът от дейностите на сектор “Услуги” – 19599 души или 45.95%, като по-големите групи са с последна месторабота от отраслите ”Търговия” – 5585, ”Хотелиерство и ресторантьорство” – 3582, „Държавно управление” – 3784, „Транспорт, складиране и пощи” – 1222, “Хуманно здравеопазване и социална работа” – 1040, “Административни и спомагателни дейности” – 1207. Най-малко са освободените от отрасъл „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” – 233 д.
Следващи по брой и дял са лицата, освободени от сектор ”Индустрия” – 9819 души или 23.0%, като от тях най-многобройни са идващите от отрасъл „Преработваща промишленост” – 7437 и ”Строителство” – 1918, а най-малко от „Добивна промишленост” – 61 лица.
Също голяма група са новорегистрираните лица в групата с неуточнен отрасъл – 11673 д. или 27.4%, като това са хора, които или не са работили преди регистрацията си в бюрата по труда, или не са посочили предишната си месторабота, работниците в чужбина, но тук се включват и голяма част от неактивните лица.
Броят и делът на регистрираните безработни лица, освободени от Аграрния сектор продължава да е най-малък – 1565 души ( 3.7%).
В професионалната структура на регистрираните безработни лица най-многобройни и през 2021 г. са тези без квалификация и специалност – 60.1% ( 14906 д.) средномесечно, следвани от лицата с работническа професия ( 19.1% или 4731 д.) и тези притежаващи специалност ( 20.8% или 5173 д.). Сред последните, с доминиращ дял са безработните с инженерно-технически специалности, следвани от икономистите и юристите.
В образователната структура на регистрираните безработни в бюрата по труда в Югоизточен район през 2021 г. най-голям е средномесечният дял на групата със средно образование - 45.5%, следвани от начално и по-ниско образование ( 24.2%), висше образование - 16.6%, а най-нисък е делът на безработните с основно образование – 13.8%. Сборната група от лица с ниско образование (с основно и с начално и по-ниско) е 48.3% от всички безработни и това е група, която изпитва сериозни трудности при намирането на заетост. Сравнението със средните за 2020 г. стойности показва увеличение на дела на висшистите с 0.1 процентни пункта, както и на лицата с основно образование с 1.4 процентни пункта. Делът на лицата с начално и по-ниско и със средно образование спада съответно с 0.1 и с 1.8 процентни пункта.
Източници на информация:Административната статистика на АЗ, Профили на районите за планиране (от Интернет страницата на МРРБ), НСИ, Институт за пазарна икономика
Териториален обхват – Югозападният район включва административните области София, Софийска, Перник, Благоевград и Кюстендил. Заема територия с площ 20 306.4 кв. км., което е 18.3% от територията на страната. Характерно за района е, че включва столицата на България – София, както и единствената област без собствен областен център – Софийска.
Населението в Югозападния район (към 01.02.2011 г. по официални данни на Националния статистически институт от преброяване на населението 2011 г.) обхваща 2 132 848 души (28,96% от населението на страната), които живеят в 52 общини, включващи 953 населени места – 47 градове и 905 села. По признак пол разпределението му е 51,8% жени и 48,2% мъже. Повече от половината от населението на района (60,5%) живее в гр. София – 1 291 591 души, съставляващо 17,5% от населението на страната.
В края - 2021 г. броят на заетите в Югозападния район на планиране е 980,0 хил. души. Показателят бележи увеличение спрямо края на 2020 година със - 127,2 хил. души.
За разлика от 2020 г., през - 2021 г. се наблюдава увеличение на заетостта в региона. Безспорно основна причина е отварянето на много бизнеси в различни сектори на икономиката. Усилията в момента са насочени към запазване на заетостта като се използват различни инструменти за въздействие.
Броят на регистрираните безработни в бюрата по труда на Югозападен район възлиза на 40413 души средномесечно, от които 56,0% са жени и 44,0% - мъже. Най-голям е средномесечният абсолютен брой на безработните в обл. Благоевград – - 13781, следвана от област София-град – - 13344, Софийска област – - 60509, област Кюстендил – - 4424 и област Перник – - 2813 души. Средномесечното равнище на безработица в Югозападен район за – 2021 г. е - 3,87%, при - 5,53% за страната. Най-ниско за района и в страната е равнището на безработица в област София - град ( 2,01%) и в област Перник (- 4,62%), а в останалите 3 области то надхвърля средното за страната и е както следва: - 5,54 %- за Софийска област, - 7,8% - за област Кюстендил и най-високо в област Благоевград – - 9,10 %.
Югозападният район заема водеща позиция във формирането на съвкупния БВП на страната. Коефициентът на икономическа активност на населението на 15-64 навършени години - 31.12.2021 г. e - 76,4% и е най-висок в страната. Районът е на първо място и по ръст на инвестициите спрямо същия период на миналата година, както и по броя на новоразкритите свободни работни места (4651). София-град продължава да бъде сред лидерите на индустриалната карта на България, като заема водещо място в преработвателната промишленост. Предприятията базирани в столицата са сред най-големите в производството на фармацевтични продукти (Софарма АД,), електротехнически съоръжения (Хюндай Хеви Инъстрис АД), ремонт и инсталиране на машини (Терем ЕАД-София). Тук са разположени и централите на всички големи търговски вериги в страната, като Лидл, Била, Кауфланд, Технополис, Практикер. Микро, малкият и среден бизнес създава 70% от произведената продукция в София, а тенденциите от последните няколко години сочат, че делът му най-вероятно ще се увеличава в близкото бъдеще. Почти две трети от работните места в столицата се създават от малки и средни фирми; по този показател обаче големите фирми постепенно увеличават дяла си.
Сред областите с динамичен индустриален сектор попадат и Софийска област и област Благоевград. Информационните и комуникационни технологии продължават да бъдат сред най-динамичните сектори в услугите. Увеличават се наетите и във финансовия сектор, посредническите услуги, аутсорсинга на бизнес процеси, като отново столицата е областта с най-голяма концентрация на успешно развиващи се предприятия в сектор услуги.
През - 2021 г. най-голямо търсене на работна сила за района се наблюдава в следните икономически дейности: „Преработваща промишленост”, „Търговия и ремонт на автомобили и мотоциклети” и „Административни и спомагателни дейности”. В „Преработваща промишленост” се наблюдава спад на търсенето на работна сила. В останалите две икономически дейности търсенето се е повишило спрямо 2020 г. Според класовете професии, ръст има при „Специалистите” и при професиите изискващи работническа специалност, а тези не изискващи специалност има намаление.
Най–търсени професии от работодателите в района през – 2021 г. са учители, инженери, програмисти, шофьори, мед. сестри, машинни оператори и монтьори, продавач-консултанти, офис секретари.
По данни на Агенцията по заетостта - през 2021 г. в Югозападния район са разкрити - 52647 свободни работни места, като най-много са в сектор „Услуги” – - 39005, от които: в търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети – 8688 (предимно за продавач-консултанти, складови работници, рекламни агенти, търговски представители, електромонтьори, техници, работници в автосервизи и др.); транспорт, складиране и пощи – - 1366; създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения – - 1843; професионални дейности и научни изследвания – - 3275; в областта на финансовите и застрахователни дейности – - 3442; в операции с недвижими имоти – - 613; в административни и спомагателни дейности – - 7876; държавно управление – - 2381; в хотелиерство и ресторантьорство (бармани, сервитьори, камериери) – - 5902; в сферата на образованието – - 2404 (за учители, възпитатели, помощник-учители, учители в детски градини); в сферата на хуманното здравеопазване и социалната работа - - 928, култура, спорт и развлечения – - 287 и др. В индустрията бяха обявени общо - 12354 работни места, като най-много са в преработващата промишленост (производство на хранителни, тютюневи изделия и напитки, производство на текстил, шивашко производство и др.) – - 9447. В строителството търсенето на работна сила продължава да не е голямо – през - 2021 г. в района са заявени - 2377 работни места, предимно за работници, заети в ремонтни дейности. (Търсят се бояджии, дърводелци, фаянсаджии, водопроводчици и др.).
В сравнение с останалите сектори, в аграрния - през 2021 г. са разкрити най-малко работни места – - 641, предимно за селскостопански и горски работници, механизатори и др.
Основната част от позициите, които са най-търсени от работодателите чрез бюрата по труда в района, са за нискоквалифицирана работна сила, което съответства до голяма степен на характеристиките и структурата на регистрираните безработни в бюрата по труда извън столицата. Разкритите работни места, подходящи за лица без специалност и квалификация през - 2021 г. са - 40628 броя, или - 77,2% от всички разкрити работни места.
Въпреки че са налице голям брой регистрирани безработни на пазара на труда, в Югозападния район продължава недостигът на висококвалифицирани кадри – инженерно-технически специалисти в областта на информационните и телекомуникационни технологии, машиностроенето, логистиката и др.; мениджъри с владеене на чужди езици; специалисти и работници в областта на ресторантьорството и хотелиерството (също владеещи по 2 езика, със специфични умения в СПА процедури, в приготвянето на чуждестранни ястия и др.), учители за образованието; с работническа професия като стругари, фрезисти, шлайфисти, в сферата на шивашката, обувната и дървопреработващата промишленост, както и в други водещи икономически дейности в района. От началото на 2021 г. са обявени – 6148 работни места за специалисти и - 5871 работни места за работнически професии.
Разпределението по икономически сектори на новорегистрираните безработни през 2021 г., освободени след трудова заетост (по данни на Агенцията по заетостта) има следния вид: най-голям е делът на освободените от дейностите в сектор "Услуги” – - 28914 души, като - 7992(- 27,6%) от тях са от търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, - 4535 лица - от държавно управление, - 4592 лица от хуманно здравеопазване и социална работа, - 978 лица - от операции с недвижими имоти, - 2680 лица - от хотелиерство и ресторантьорство и др. Следващи по брой са лицата, освободени от сектор ”Индустрия” – 12392 души, като – 9017 от тях идват от преработващата промишленост и - 2459 души - от строителството. Броят на регистрираните, освободени от аграрния сектор лица, продължава да е най-малък - - 1806 души и почти всички са от селското стопанство.
В професионалната структура на регистрираната безработица в бюрата по труда на Югозападен район най-многобройна - през 2021 г. се запазва групата на безработните без квалификация и специалност – - 28341 души, следвана от специалистите – - 23353 и лицата с работническа професия – - 14005. Сред специалистите доминиращ дял заемат безработните икономисти и инженерно-технически професии, следват тези с професионален опит в областта на услугите, транспорта, охранителната дейност, специалистите в областта на техниката и технологиите и др.
В образователната структура на регистрираната безработица в бюрата по труда на Югозападен район - през 2021 г. преобладават безработните със средно образование – - 34723 лица, като – 21774 (- 62.7%) от тях са със средно професионално образование. Следват тези с висше образование – 15038 души. Лицата с начално и по-ниско образование са - 6676 души, а с основно образование – 9262 души.
Нараства броят на наетите квалифицирани специалисти и мениджъри, хора с технически умения и икономисти. Същевременно се свива заетостта при по-ниско образованите работници в индустрията, в административните дейности и публичния сектор. Значително намаляха наетите в сферата на услугите и транспорта.
Образованието и квалификацията продължават да бъдат основните фактори предопределящи шансовете за намиране на работа.
Източници на информация: Административната статистика на АЗ, Профили на районите за планиране (от Интернет страницата на МРРБ); НСИ.
Положителните тенденции в развитието на икономиката на Южен централен район през последните месеци на 2020г., довели до стабилизиране на пазара на труда след извънредното положение, определиха бързо увеличаване на заетостта и намаляване на безработицата през 2021г. През наблюдавания период се запазват и различията в икономическото развитие и на пазарите на труда между областите и общините в отделните региони.
Териториален обхват – Южен централен район включва административните области Пловдив, Пазарджик, Смолян, Хасково и Кърджали. Заема територия с площ 22 365 кв. км, което е 20,1 % от територията на страната.
Населението в Южен централен район (по данни на Националния статистически институт към 01.02.2011г.) обхваща 1 203 825 души, живеещи в 58 общини – 54 градове и 1 251 села. По признак „пол” разпределението е 51,4 % жени и 48,6 % мъже.
Регистрираната безработица в бюрата по труда в Южен централен район обхваща 38 371 души средномесечно през 2021 г. Най-голям е броят на безработните в област Пловдив – 14 071, следвана от Пазарджик и Хасково, съответно 8 380 и 5 914 души, Смолян – 5 035 и Кърджали – 4 971. Равнището на безработица в Южен централен район средно през 2021 г. е 5,98 %, при 5,6 % за страната. По-ниско от средното за страната е само в област Пловдив (4,65%) В останалите области е както следва: 8,62 % за област Смолян, 8,18 % за област Кърджали, 7,27 % за област Пазарджик и Хасково със 5,66%.
Най–търсени професии от работодателите в района през 2021 г. са: шивачи, продавач-консултанти, шлосери, заварчици, монтьори, стругари, мебелисти, шофьори, работници в преработвателната индустрия и работници за селско, горско стопанство и строителството и др. Сред специалистите преобладава търсенето на тези с инженерно–технически специалности /в различни направления/, както и стопански и административни специалисти и специалисти в сферата на транспорта и услугите, икономисти и педагози.
Паралелно с намалението на регистрираната безработица, на трудовият пазар в Южен централен район продължава да има и недостиг на квалифицирани кадри - кадри за машиностроенето, кадри за системата на образованието, специалисти и работници в сектора на услугите и технологиите.
По данни от статистиката на Агенцията по заетостта през 2021 г. най-много свободни работни места в Южен централен район са разкрити в преработващата промишленост (шивашка, производство на текстил, хранителни, тютюневи изделия, напитки и др.) – 12 967; в търговията и ремонтът на автомобили и битова техника – са разкрити 2 898;места (предимно за продавач-консултанти, складови работници, рекламни агенти, търговски представители, електромонтьори, техници, работници в автосервизи и др.); в сферата на административните и спомагателни дейности – 2 545; в сферата на образованието – 2 465 места (за учители, възпитатели, помощник-учители, учители в детски градини и др.); в хотелиерството и ресторантьорството – 2 951 места (за камериерки, сервитьори, бармани).
В аграрния сектор са разкрити 1 533 работни места, като най-многобройни са местата за селскостопански работници, зеленчукопроизводители, работници в горско стопанство и др.
Преодолян е спадът в строителството и се увеличава търсенето на труд в тази сфера, като заявените места в бранша са 1 567 (най-търсени са заварчици, зидаро-мазачи, дърводелци, фаянсаджии, водопроводчици и др.).
Преобладаващата част от най-търсените от работодателите позиции чрез бюрата по труда в района, са за нискоквалифицирана работна ръка – 74,6%, каквито са и характеристиките на преобладаващата част от регистрираните безработни.
Разпределението по икономически сектори на регистрираните безработни в Южен централен район, освободени след трудова заетост (по данни на статистиката на Агенцията по заетостта през 2021 г.) има следния вид: най-голям е делът на регистрираните безработни, идващи от сектор “Услуги” – 26 484 души, от тях 2 610 са от сферата на хотелиерството и ресторантьорството, а 7 481 са от търговията и ремонта. Следващите по брой са лицата, освободени от сектор ”Индустрия” – 13 981 души, като 11 215 от тях идват от преработващата промишленост и 2 114 от строителството.
Делът на регистрираните, освободени от аграрния сектор продължава да е най-малък - 1 829 души, като почти всички са от отрасъл „Селско стопанство”.
В професионалната структура на регистрираната безработица най-многобройна и в края 2021 г. се запазва групата на безработните без квалификация и специалност – 56,6 %, следвана от тези с работническа професия – 20,1 % и специалистите – 23,3 %. След икономическата криза през 2020г, засегнала цялата страна се наблюдават някои промени в професионалната структура на регистрираните безработни. През наблюдавания период постепенно нарастна делът на безработните без квалификация за сметка на специалистите и лицата с работнически професии.
В образователната структура на регистрираната безработица в края на 2021 г. в бюрата по труда в Южен централен район (45 %) от безработните са с основно и по-ниско образование, 43,3% са със средно образование и 11,7% - с висше.
Източници на информация: Административната статистика на АЗ, Профили на районите за планиране (от Интернет страницата на МРРБ); НСИ.